Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2016 15:10 - Съмнителен разказ
Автор: taniadacheva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2548 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      - Сериозно, приятелю, и ти ли като всички останали групи луди фанатици натам си се запътил...
     -. ..Към вярата в доброто и красивото, към топлината, към смисъла- да-натам съм се запътил.. и защо не?!
     - Не мислех че ще се пречупиш и ще станеш част от стадото...
     - ...а аз не мисля, че съм тръгнал заедно със стадото. Това, че всички са жадни не значи че аз трябва да мразя моята жажда. Пътя ми към водата, както и собствената ми жажда, са нещо мое си, а не просто общата жажда на другите. Или трябва да умра обезводнен, само защото и другите имат навика да пият вода? Или трябва да се чувствам долно мръсно прасе, защото накоро видях едно такова също да пие вода... Този твой инат, приятелю, ти спестява много красиви преживявания...
      - Поне не съм зависим от техните източници. Живея в пълна свобода, и не треперя че когато някой или друг извор пресъхне аз отново ще бъда разочарован и нещастен.
     - Но ти точно това правиш...трепериш... смееш се на онези които се подчиняват от страх на нещо, за да имат все пак нещо, но ти от страх нямаш нищо. Ти живееш в страх, а не в свобода. Защото съмнението е вечен страх от разочарование, което е преживяване хиляди пъти на разочарованието, без дори да сме му позволили да се случи реално. Знам, има хиляди неща които са се оказали фалшиви, но това повод ли е да отричаш истините...
     -  Да, плащам с покоя си, но получавам независимо мислене...
     - ...а дали е независимо...то винаги зависи от авторитетите, които отрича. Да мислиш със съмнение те затваря отново в рамките на онова, в което се съмняваш. Да мислиш в отрицание те затваря отново в рамките на онова, което отричаш. Ти се чувстваш длъжен да мислиш обратното на онва, което всички мислят, макар да ги мразиш задето те се чувстват длъжни да мислят това което всички мислят...
     - ...авторитетите са...
     - ..Оф,ама не ми говори за авторитетите по принцип...нещо конкретно те е наранило, някой конкретен такъв, и се мъчиш косвено да го нараниш като обезсмисляш всички...
     - ...и какво, да им се подчиня ли- ако това ми е другият избор?! Да огранича себе си?Да свия себе си до една точка от съществуването и с това да платя сигурността си? Да свия мисленето си до една гледна точка. За отговорите да платя със способността да задавам въпроси? С това стабилно да стоя в една точка да платя с липсата на зрение че по листа има и много други точки? Аз затова съм никъде, защото светът също е никъде, на много различни места е, да си само на едно място е илюзия, да смалиш света само до една гледна точка...
     - ...ти приемаш намирането на отговори като движение назад в развитието ти само към една точка и слепота за другите точки. За мен отговорът не е една точка и слепота за другите точки, а една картина, която откриваш, когато прогледнеш, че около теб няма само хаос от точки, а всички те се подреждат в един цялостен образ. 
     - И защо толкова много искаш да ме убедиш в твоите отговори? Защо ти е нужно всички да вярват за да може и ти да повярваш? Не се ли съмняваш във вярата си щом искаш да убедиш мен в нея и така да си докажеш силата й?
     – А ти не се ли съмняваш в съмнението си, след като все тестваш способността му да разрушава човешка вяра? Не се ли съмняваш всъщност в собствената си ценност и това дали можеш да повлияеш на другите и техните убеждения?
    –  А ти само плевиш съмненията които естествения ход на нещата сади в твоята подредена на редове градинка. Ти имаш нужда целият свят да е наред за да се чувстваш и ти на ред.
    - А ти имаш нужда целият свят да е хаос, за да не се срамуваш от собствения си хаос. Освен това ти не отричаш вярата, отричаш формата й. Отричаш това, което виждаш с очите си у другите. Но другите не са отговорни за липсата ти на вяра, авторитетите не са отговорни за проблемите ти, това че света се подиграва с красотата, с това той не е отговорен за това че така си намираш причина да не търсиш красота. Защо за да стигнеш до истината за себе си трябва непременно да отречеш истините на другите?
      - Кой ти е казал че искам да стигна до истина?!..Все твоите истини! ..Понеже ти ги търсиш, мислиш, че всички имаме нужда от тях...понеже ти търсиш вяра, мислиш, че всички имаме нужда от вяра...само ти не виждаш колко са абсурдни твоите истини...в които така сляпо вярваш.
      - Но и твоите истини не са по-малко абсурдни. Защото да нямаш истина е твоята истина-ти всъщност истина имаш. И да нямаш вяра е твоята вяра. Това е нещото което отстояваш. Което предварително имаш. Да нямаш предразсъдъци е твой предразсъдък. И след като се съмняваш във всичко, защо нямаш съмнение в съмнението?
     - Някои хора не могат да понесат свободата... затова имат нужда от ред в ума си. Аз съм от великите-от онези, за които свободата не е страшна...
     - Ти си от хората, които плуват по реката, ограничени в собствения си сал. Салът е техният разум и великото му съмнение. Реката е живота и всичко останало. Те са плували безпомощни, докато не са открили сала. Но ако след като откриеш сала се осмелиш да скачаш от време на време от него, ще видиш че в плуването няма само ужас и страх от смъртта, а има и живот, и красота.
     - Всъшност по-скоро хората като теб са хора, ограничени от сал. Все търсят да стъпят на някоя греда или отговор.
     - Може и така да е... но аз скачам от време на време от собствения си сал...
      - Ето, противоречиш си..ако намирането на отговори е толкова добро, защо все още скачаш от сала..защо все още изпитваш съмнения, щом вярваш в абсолюти...
     - Защото те помагат на вярата да расте заедно с личността ти..да се променя..иначе остава затънала в нейния ъгъл от твоята личност и не може да те храни, не може да е съразмерна с теб, не може да ти стигне, става все по-малка и изкуствена, колкото повече ти растеш... защото както и собствената ти личност, така и идеалите ти, трябва да бъдат използвани, обстрелвани с мисли и въпроси, с непрестанно търсене, за да растат заедно с теб... Идеалите и отношенията са като жив организъм, винаги има нещо ново свързано с тях, не могат да бъдат дисциплинирани, контролирани, нито са нещо статично, което веднъж завинаги придобиваш... те са истинни, не изневеряват на себе си, както детето не променя основните си черти докато расте, но все пак, макар без да изневерява на гените си, то расте, и до някаква степен е непредвидимо. Докато не докоснеш съмнението си, не си изпитал истинска вяра, защото не си се доверил истински на тази вяра. И заради това тя не расте.
       - Ти просто имаш нужда от вяра за да се съмняваш. Нямаш сила да се откъснеш ни от едното ни от другото. Живееш лицемерно към самия себе си, защото хем искаш да полетиш над собствените си задръжки, хем ги отричаш само на части, колкото да не изпитваш вина, че си ги отрекъл целите, или пък вина че не си ги отреклъл. Колко от твоето мнение, всъщност то съвпада с това на другите... ти, макар и по своя воля, повтаряш онова, в което си възпитан, само че по свой начин. Да- с навика на възпитанието ти другите не могат да променят мислите ти, нито това че ти имаш избор за живот, просто са оформили начина  по който изработваш самите си мисли, и контролират не изборите ти а способността ти да взимаш избори. Отречи се напълно или вярвай напълно. Но не можеш, защото се съмняваш. Що за вяра е твоето, и оставя ли й време да се покланя на друго, освен на съмнението?
      - А, сега значи съмнението, когато се отнася до мен, казваш че е недостатък,когато се отнася до теб-значи е главното ти предимство...
      - А не е ли така..не го ли приемаш ти самият така...но не можеш да си признаеш подъзнателните ти мисли. Защото в съзнанието си искаш да си добър, праволинеен, подреден, достоен...затова всичко което не е такова в теб, вместо да си го признаеш, от страх че след като го признаеш трябва да се бориш с него, тогава го скътаваш в съзнанието си, дълбоко на дъното, и бягаш от него много добре. Усещаш че го има, но това, че не си даваш да го осъзнаеш, му дава силата да те контролира. Не е ли така? Не се ли забързва от време на време сякаш самото време около теб когато правиш нещо, което знаеш че е неправилно според критериите ти, но уж не знаеш че е неправилно според критериите ти? Но все пак времето се забързва нали..защото бягаш от нещо в съзнанието си. От съмнението си, грешките си, това в теб което не признава "вярванията"ти и иска да ги разкъса със зъби, защото вървят против личността ти. Моето съмнение аз съм го признал и аз го контролирам..твоето съмнение те изяжда отвътре през нощта докато спиш, а през деня ми говориш мъдри думи...
     - Но моето съмнение е различно от твоето. Съмнението може да разруши лъжите, ако целиш да видиш истината, но може и да те разруши, така че да не можеш да видиш кое е истина -  ти искаш да разрушаваш. Силата да разрушаваш отговори ти е по-скъпа от намирането на отговори, защото могат да се окажат извън теб и да не можеш да ги контролираш. Но силата да разрушаваш е празна сила, въображаема...това е сила за слабаци... защото е твърде лесно да рушиш..с лесна слава, другото е трудно, и някак тихо, без гръм и трясък да градиш добро...
      - Защо тогава на теб ти е толкова трудно да градиш, а трябва да измислиш цяла своя философия да го направиш? Съмнението ти просто ти показва колко е фалшива тая философия и как тя един ден ще рухне върху главата ти..защото ме съмнява...
      - ...пак твоето съмнение...разрушително..и рухващо... но , пак ти казвам, моето съмнение е различно от твоето. Съмнението може да разруши лъжите, ако целиш да видиш истината, но може и да те разруши, така че да не можеш да видиш кое е истина. Едното съмнение вижда в камъка кое не е статуята, и го отстранява, а другото- ТРЯС- руши целия камък. Накрая едното има ‘’Мислителят’’на Роден , а другото-купчина развалини... Но ти се извинявам, ще тръгвам... аз нали се бях запътил към това, което ще ме стопли...ти ако щеш стой тук и се съмнявай в топлината... Довиждане!
     - Но не си ли тръгнал ти към топлината с непочтени чувства? Не си тръгнал ти натам защото нямаш съмнения в топлината, а за да я обиждаш с твоите съмнения! Не си тръгнал към нея защото вярваш, че ще те стопли, а да я пробваш, дали пък няма да те стопли...т.е. тръгнал си по пътя на вярата защото не вярваш...
     - Добре връщам се сега специално да ти обясня...значи не си прав...защото...

      ... И така вярващият и невярващият философ стоели навън пред ресторант ‘’РАЙ’’ и спорели за съмнението в топлината, докато така не изстинали завинаги. Ето, виждаш ли тези два огромни камъка пред вратата- вярваш или се съмняваш, че те, всъщност, са двама философи ?

 
image




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. madmaxx - :)
17.04.2016 22:39
... По действителен случай... ;) Страхотно си го пресъздала...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: taniadacheva
Категория: Поезия
Прочетен: 636614
Постинги: 270
Коментари: 504
Гласове: 2546
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031