Постинг
01.06.2012 10:26 -
Честит 1ви Юни на малки и големи!
Автор: legenwait4itdary
Категория: Забавление
Прочетен: 1460 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2012 16:37
Прочетен: 1460 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 01.06.2012 16:37
Честит ви 1ви Юни , честито ви горе-долу лято!
Днес е първи юни , международен ден на децата. Пожелавам на малките сладурковци ( към които по години , почти 18,ама не съвсем, спадам и аз) да са живи и здравички,много усмихнати и пакостливи, да не слушат мама и тате и да си имат страхотно детство.
Децата са най-голямото богатство и ние трябва да се гирижм за тях и да ги обичаме.
Аз съм от последните щастливи хора,които имаха шансът да имат истинско детство ,без компютри и мобилни телефони, без предварително уговорени срещи , не ходехме по кафетата, а излизахме пред блока, за да играем на стражари и апаши, жоминка, да си правим манджички от кал и листа...
Ха, водя се дете на 90те , радвам се , за което , защото наистина до 5-6 клас имах онова,нормалното детство ,което са имали по-големите ми приятели. Такова , за каквото, родените след 97-8-а не могат и да си мечатят.
Вярно е, едва ли дребосъците сега ще имат шанса да преживеят всичките щуротии,които сме правили ние. Те са нация техническа!Поколението на touchscreen телефони, Ipod,Ipad,Iсиктир...
Когато се събирам с приятели и си спомням,какво детство имах , се чувствам щастлива. Разказваме си шантавите истории как сме крали череши от линията, как кантонерът излезе и започна да ни гони,как уцели един прятел със солена сачма...как после въпросният приятел не можеше да си седне на дупето ,и как се шегувахме с него.
Как прибирахме безпризорните котки и кучета и родителите ни ни се караха , как се събирахме по входовете или зад някой гараж и ядяхма сливи със сол. Как по нощите сме се гонели , играели на жоминка или се търсехме до безкрай на стражари и апаши. "Стражарска марка ,БУМ печат :D"
Страхотно е колко безгрижни бяхме , как не се тровехме с ядове от сорта - "компютъра ми се развали", "на Пешо телефона е по-хубав от моя". Карахме със по 50 стинки на ден и това беше много за нас. За80 стотинки си купувахме баничка и кисело мляко. Разбивахме млякото и се събирахме на площадката на "вечеря" наша си , импровизирана, но най-вкусната вечеря!
Бяхме деца, мърляви ,морки ,ама с прекрасно детство...за завиждане сме.Задоволявахме се и с по-малкото, едно ледено сокче от 10 стотинки беше нещото , от което не се отказвахме. Сладоледът го ядяхме в промишлени количеста,докато не ни заболи корема :D
Родителите ни бяха по-сигурни, притесняваха се за нас, естествено , но щом се покажеха от терасата ни виждаха на площадките, ако не искахме да се приберем да ядем - мажеха се филии с маргарин ,лютеница, сирене и още куп деликатеси за нес.
Ядяхме и продължавахме с игрите, ужулените колета не се лекуваха с марли и йодасепт, а с едно измиване с вода или най-много промиване с кислородна вода... После пак излизахме и продължавахме да играем. Колелетата ни бяха най-бързите"мотори". А ние пък бяхме най-щастливите деца.
За мен това са безценни спомени!!!
Единственото ,което мога да пожелая на мъниците е да имат детство! Поне наполовина хубаво ,колкото беше моето!
Плам
Днес е първи юни , международен ден на децата. Пожелавам на малките сладурковци ( към които по години , почти 18,ама не съвсем, спадам и аз) да са живи и здравички,много усмихнати и пакостливи, да не слушат мама и тате и да си имат страхотно детство.
Децата са най-голямото богатство и ние трябва да се гирижм за тях и да ги обичаме.
Аз съм от последните щастливи хора,които имаха шансът да имат истинско детство ,без компютри и мобилни телефони, без предварително уговорени срещи , не ходехме по кафетата, а излизахме пред блока, за да играем на стражари и апаши, жоминка, да си правим манджички от кал и листа...
Ха, водя се дете на 90те , радвам се , за което , защото наистина до 5-6 клас имах онова,нормалното детство ,което са имали по-големите ми приятели. Такова , за каквото, родените след 97-8-а не могат и да си мечатят.
Вярно е, едва ли дребосъците сега ще имат шанса да преживеят всичките щуротии,които сме правили ние. Те са нация техническа!Поколението на touchscreen телефони, Ipod,Ipad,Iсиктир...
Когато се събирам с приятели и си спомням,какво детство имах , се чувствам щастлива. Разказваме си шантавите истории как сме крали череши от линията, как кантонерът излезе и започна да ни гони,как уцели един прятел със солена сачма...как после въпросният приятел не можеше да си седне на дупето ,и как се шегувахме с него.
Как прибирахме безпризорните котки и кучета и родителите ни ни се караха , как се събирахме по входовете или зад някой гараж и ядяхма сливи със сол. Как по нощите сме се гонели , играели на жоминка или се търсехме до безкрай на стражари и апаши. "Стражарска марка ,БУМ печат :D"
Страхотно е колко безгрижни бяхме , как не се тровехме с ядове от сорта - "компютъра ми се развали", "на Пешо телефона е по-хубав от моя". Карахме със по 50 стинки на ден и това беше много за нас. За80 стотинки си купувахме баничка и кисело мляко. Разбивахме млякото и се събирахме на площадката на "вечеря" наша си , импровизирана, но най-вкусната вечеря!
Бяхме деца, мърляви ,морки ,ама с прекрасно детство...за завиждане сме.Задоволявахме се и с по-малкото, едно ледено сокче от 10 стотинки беше нещото , от което не се отказвахме. Сладоледът го ядяхме в промишлени количеста,докато не ни заболи корема :D
Родителите ни бяха по-сигурни, притесняваха се за нас, естествено , но щом се покажеха от терасата ни виждаха на площадките, ако не искахме да се приберем да ядем - мажеха се филии с маргарин ,лютеница, сирене и още куп деликатеси за нес.
Ядяхме и продължавахме с игрите, ужулените колета не се лекуваха с марли и йодасепт, а с едно измиване с вода или най-много промиване с кислородна вода... После пак излизахме и продължавахме да играем. Колелетата ни бяха най-бързите"мотори". А ние пък бяхме най-щастливите деца.
За мен това са безценни спомени!!!
Единственото ,което мога да пожелая на мъниците е да имат детство! Поне наполовина хубаво ,колкото беше моето!
Плам
Тагове:
Ако за по-лесно от годинка ги залепиш пред телевизора, а от втората им годинка ги лепнеш пред компютъра, те ще станат роботчета!
Ако искаш да стана човечета, хора и човеци трябва да са поне две, по-добре три, и ти и бъдещият ти съпруг да им посветите ако не съвсем цялото, то поне 90% от свободното си време!
Така е било, е ще бъде - децата в първите 3х7години зависят от родителите си!
Каквото родителите си надробят, това после сърбат!
Бабите и дядовците са бонус, но основата зависи от родителите :)
цитирайАко искаш да стана човечета, хора и човеци трябва да са поне две, по-добре три, и ти и бъдещият ти съпруг да им посветите ако не съвсем цялото, то поне 90% от свободното си време!
Така е било, е ще бъде - децата в първите 3х7години зависят от родителите си!
Каквото родителите си надробят, това после сърбат!
Бабите и дядовците са бонус, но основата зависи от родителите :)
Търсене
За този блог
Гласове: 79
