Ахой,верни моряци.
Онзи ден се зачудих по един въпрос и започнаха да ми се оплитат мислите като слушалки във джоб. Започнах да си мисля за многознайковците и дървените философи, за малките факти известни на всички ни, за общата ни култура, за всичко което "знаем". Знаем ,но не познаваме.
И ето моята размишленка - аз знам много неща, много факти ,много истории,познавам историята , знам английски език.И квоо?! Но какво от това. Не знанието те прави умен или интелигентен,а това как приемаш фактите , как ги пречупваш през призмата си. Не е достатъчно просто да знаеш нещо, а да го възприемаш и разбираш. Изводът е важен. 
Знам,че дадено нещо е така,но какво от това,ако не го разбирам. На повърхността ще съм "умната и знаещата",но отвътре несигурността ще човърка и рано ,или късно ще избие. Какво означава да се докажеш като знаещ?! Хората да те мислят за умен?Да имаш името на знаещ и можещ човек?! Може би и това е важно до известна степен. Но по-важното е да приемаш фактите такива каквито са и да ги разбереш за себе си. Не го разбирах доскоро, мислех си ,че знаенето на нещото е достатъчно , за да кажеш ,че си запознат,но не е така . Между знанието и познанието има разлика оттук до Луната.
Явно не откривам топлата вода,но исках да си кажа.
Мисълта ми не е много ясна,но това сега е без значение.
Аз си се разбрах,което ми е важно!
Хубава вечер.

Плам.

Без извод няма познание ;)

Плам,
не е ли много сериозен този текст на фона на лятото :)

Не знам, имам проблясъци на чистия ум и аз по никое време :D

Ей това се казва ценна и усмихната реплика ;) - браво, наистина браво ;)