Здравейте,
Преди около 6 месеца се нанесох в София. Големият град, многото хора, шумните улици, абе ебаси разкоша. Разбира се , настаних се в меката на купона - Студентски Град- готино си е там, ядене и пиене на корем, дискотеки, е малко е пренаселенко, ама такова е в  Щутгарт. Готино местенце, лепнах се в едно общежитие. Сносно местенце, точно такова си търсех. В днешно време не е лесно да намериш изгодни условия за живот. В стаята си бях настанена и с други като мен, пак - пришълци. Ама кви купони си спретвахме и продължаваме. Няма да Ви се вярва...
Един ден баш идва някакво момиче в стаята, не я познавам тя май не се заседява много, ама пък изглеждаше апетитно. Еми - да някаква студентка от Юридическия на Софийския май беше, мъкнеше 2 тона учебници и тетрадки, заедно с някаква история. Ама на кой ли му пука. Дойде и някаква нейна приятелка, тя пък учила Португалски, ама и двете некви точни такива, не създават проблеми, пушат, пият , хилят се , а и за учене и работа намират време. Брей баси, гледай днешната младеж. Аз с моя социален живот, даже и хлебарките бягат от мен.
Ама както и да е та живея си аз с тия мадами, те принципно нещо ми се дразнят, не ме харесват сякаш. Избягват ме, почти се стигна веднъж до физическа разправа. Ама какво да направя аз не мога да им устоя. Такива уникални задници имат...аз нощно време се поотпускам и ги атакувам, ама те искат да ме бият само...Ама веднъж успях, така хубавичко ги насвятках и двете по задника, по гърба, че даже и по врата. Направооо не им се вярваше. После не искаха да си идват при мен със седмици. Даже викаха някакви хора, странни, много зли изглеждаха, да ме били махали от там...да бе да, аз да не съм от Село...от малък град съм, и съм упорита като за две. Няма как да ме махнат просто така от там.
Никой не се замисля какво ни е на нас. Имам само една приятелка - Гошо. Той живее при съседите. Не е като мен, от него не бягат така. Не знам,ако се бях родила паяк, а не дървеница сигурно щеше живота ми да е по-лек. Хлебарките живот си живеят. Бият ги, пръскат ги,ама тях не ги лови. Сега и мен ще ме преъскат със страшен препарат, може да ида на гости за малко при съседите, мацкте казват,че при тях имало повече като мен, може пък да им е забавно. Като сме повече ще си направим колония и ще си живеем там. Виждам ,че съседите ни се плашат от моите побратими. Може би и аз трябва да всея страх, ама как като мен самата ме е страх. Е , оня ден , един от горния етаж го бяха смачкали, с чехла , моля ти се. Абе тия хора акъл нямат...никой вече не ти зачита правото на живот, а аз кво? Да мра от глад при наличието на толкова много задници - никъв шанс!
Отивам аз при съседите, ама ще се върна. От моите момичета по-вкусни няма!