Holla! Днес ми е един от онези дни , в които мразя всички и всичко... Скапаният ден , започна със скапа сутрин. В 6 и 30 идилично ми дрънна телефона. Стъпването ми на ЛЕДЕНИЯ паркет ,  бе последвано от пльосване върху същия този паркет. Блаженство. Явно едно от родителските тела е решило ,че да ми преместят нощното шкафче баш до леглото е много добре и хич няма да се пребия в него рано сутрин, когато зомбитата ряпа да ядат сравнение с мен.Но се справих с това, геройски долазих до единствената поносимо топла стая и трябваше да си облека дрехи...колко хубаво би било всички да ходим на училище по пижами!!! Няма да има нужда да се преобличаме в ледените зимни сутрини. Но ,както и да е, избрах си какво да облека и влизам в банята- ново 20! Няма водаааааааа, о какъв кеф. Гурлясала и рошава прелитам до помпата за вода и си наливам...ебаси пи`а...чувствам се като в 18 век...наливам си вода ,колкото да мога да си измия лицето ,очките и зъбча"ата. До тук добре!Вчесах се...свършиx си работата в банята. Облякох си ледено студените дрехи. Приготвям си се за училище и прав ми път... Да ,ама нъцки! Живея точно на 4 преки от училище , в които успях да се разчекна на леда точно 2 пъти. Бутът ми придоби приятно жълто-зелен цвят. Стигам аз за първи час, а в училище - кучешки студ , братче. Айде като за първи час...ще го преживяваме...след това мааалко по-добре. Всички мрънат и ми лазят по нервите, имаме достатъчен брой болни,ама никой не ни пуска във ваканция... еми шанс - кво ся. Що пък да не помръзнем като кучета още някой друг ден, барем се изпонатръшкаме всичките...
Много обичам да говоря...най-вече да говорят истината в очите на хората, явно тва не е удобно за някои хора...жалко, ама не ми пука особено.
Като ме понапече слънцето ми се доспива,тва хич не е ОК,щото почвам да задрямвам и то в час по английски. Няма кой знае какво да пропусна,но съм на първия чин и някакси не върви да поточа лига в блажен сън! Както и да е...няма ваканция. В унило настроение и замръзващ нос се прибирам удома...трябва да чистя. Нищо - оправих оттук-оттам и сега вече успявам да си проправя път към хола. Сядам и искам да заспя...ама нъц. Познатия чалга комшия дъни отново Преслава и Ивана... а мен ми идва да го хвана и да му избабана ...един :D
Но и това ще го преживея...гладна съм, пък е такъв студ ,че направо не ми се излиза на тераската да си готвя. Тц , ще карам на солети и шоколад Милка с цял лешник. Питателен обяд,ако питате мен!Удрям си аз един хууубав зимен сън , точно 2 часа без 3 минути исе оказва,че е 18и30 и О...време е за вечеря. Ама тъй като мойте сътворители карат 90 дневна диета и днес им е плодов ден,аз отново стоя и гледам като циганче-баничарница!Помръзнах 20 минути на минус 10 градуса на терасата да си спретна нещо бързичко...още по-бързичко да изяждам и подкарвам пак шоколад. При завидното количество храна ,която поемам всеки ден (днес е някво изключение) се чудя как не съм заприличала на средностатистическа х"Американка?! Но нищо.
Прословутия комшия отново ми е пуснал 9та симфония в кИчек вариант. В главата си мислено превъртам 2,3,4,5 вариана за болезнен начин да умреш...които отново мислено му прилагам... и отново мислено се чувствам като пичЪТ от SAW...
do you wanna play a little game?!
Сега отивам да си чета книжката на Петър Добрев- Европа започва от България !!! 
Adio Rio!